Лекции по право на ЕС (стр. 63 )

[291] СЕС формулира тези свои заключения по отношение на „рамковото решение по
ДФЕСВС, но неговата концепция без ограничения следва да се пренесе и спрямо регламентите по ДФЕС и ДФЕСАЕ: CJCE, 21. 6. 1958, Wirtschaftsvereinigung Eisen– und Stahlindustrie, aff. 13/57, Rec. 261.

[292] CJCE, 20. 3. 1959, Firme I. Nold, aff. 18/57, Rec. 89 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 190.

[293] CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/Italie, aff. 39/72, Rec. 101.

[294] CJCE, 30. 11. 1972, Granaria, aff. 18/72, Rec. 1172.

[295] CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 39/72, Rec. 101.

[296] CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 39/72, Rec. 101. За нарушенията на ДЧ в това отношение виж подробно в …. Съдът на ЕС…

[297] CJCE, 11. 2. 1971, Norddeusches Vieah– und Freischkontor, aff. 39/70, Rec. 49.

[298] CJCE, 7. 2. 1979, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 128/78, Rec. 419. Това задължение произтича пряко от принципа на примат на Съюзното право – виж подробно нататък в книга „Принципи…”…………

[299] CJCE, 18. 2. 1970, Bollmann, aff. 40/69, Rec. 69; CJCE, 27. 5. 1993, Peter, aff. C-290/91, Rec. I-2981.

[300] CJCE, 2. 2. 1977, Amsterdam Bulb, aff. 50/76, Rec. 137. Особено красноречива е формулата на италианския Конституционен съд от 1973 г.: „…от логиката на общностната система произтича, че регламентите…, като източник на права и задължения както за държавите-членки, така и за техните граждани, разглеждани в качеството им на субекти на Общността, не трябва да бъдат предмет на държавни мерки, целящи тяхното възпроизвеждане, допълване или изпълнение, които биха могли да ги изменят или да обусловят по някакъв начин влизането им в сила, още по-малко да ги заместят, отменят или изменят, дори и частично“ – цит. по Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, Paris, 1998, p. 221.

[301] CJCE, 8. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 30/72, Rec. 161.

[302] Но включително и наказателноправни мерки за гарантиране на ефективното изпълнение на регламента – виж CJCE, 7. 12. 1995, Commission c/ France, aff. C-52/95, Rec. I-4443.

[303] CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

[304] CJCE, 17. 12. 1970, Otto Scheer, aff. 30/70, Rec. 1197 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч. с. 21.

[305] Пак там.

[306] CJCE, 11. 2. 2001, Monte Arcosu, aff. C-403/98, Rec. I-103.

[307] CJCE, 28. 3. 1985, Commission c/ Italie, aff. 274/83, Rec. 1077.

[308] CJCE, 4. 11. 1993, Antonio Lante c/ Regione Veneto, aff. C-190/91, Rec. I-67.

[309] Двусмислието, което произтича от думите „директно приложим“, които позволяват на едни автори да ги разчитат в смисъл на уреждащи непосредствената приложимост на регламента, а на други (към които се присъединявам) – като уреждащи директния ефект, не е основание в превода на договорния текст да бъдат използвани други думи. Като изследовател приемам, че термини като „директно приложим“ или „директна приложимост“ не трябва да се използват, защото са неясни. Но като преводач не мога да си позволя да подменя съдържанието на договора – поради което в моя превод на Учредителните договори съм запазил автентичната редакция. Именно тя обаче изисква и разяснения…

Формулата „директно приложим“ поражда дългогодишни недоразумения – както в нашата, така и в европейската литература. Тъкмо поради това моето разбиране е, че на български език трябва ясно да се разграничават и последователно да се употребяват формулите „НЕПОСРЕДСТВЕНА приложимост“ и „ДИРЕКТЕН ефект“. Това означава, от една страна, да не се използват изрази като „директна приложимост“ и „непосредствено действие“, както и да се избягват изразите „пряка приложимост“ и „пряко действие“. „Непосредствената приложимост“ трябва да се свързва единствено с възможността даден акт да се разглежда като действащо (позитивно) право в държавите-членки, отделно и независимо от въпроса за неговото действие и фактическо прилагане. Тя следва да се свързва единствено с източниците на Правото на ЕО и ЕС и никога със съдържащите се в тях норми.

Обратно, „директният ефект“ следва да се употребява във връзка с прилагането на „действащото“ Общностно право в държавите-членки и като последица от факта, че съответните норми са „действащо право“ именно по силата на тяхната „непосредствена приложимост“. Поради това и за „директен ефект“ следва да се говори само и единствено по повод общностни норми, не и по повод общностни актове (източници).

[310] Във френската версия е „…a une portée générale”, което на български език трябва да се преведе „има общо действие”; макар в английската версия да е „…shall have general application”.

[311] Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec, Paris, 2004, p. 339, така и Jean-Marc FAVRET, Droit et pratique de l’Union européenne, Guialino éditeur, 4e édition, Paris, 2003, p. 332 и др.

[312] CJCE, 10. 10. 1973, Fratelli Variola Spa,, aff. 34/73, Rec. 981.

[313] CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/Italie, aff. 39/72, Rec. 101.

[314] CJCE, 14. 12. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039. Постоянна практика: CJCE, 10. 10. 1973, Fratelli Variola Spa, aff. 34/73, Rec. 990, и др.

[315] Така CJCE, 10. 10. 1973, Fratelli Variola Spa, aff. 34/73, Rec. 980, и CJCE, 14. 10. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039.

[316] CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74. Rec. 1405.

[317] CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

[318] CJCE, 17. 9. 2002, Muňos et Superior Fruitcola, aff. C-253/00, Rec. І-7289.

[319] CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78. Rec. 2749.

[320] Напр. задължителните реквизити на нормативните актове – посочване на основанието и процедурата и мотивите – виж чл. 253 ДФЕС...

[321] CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

[322] CJCE, 24. 6. 2004, Handlbauer, aff. C-278/02, Rec. I-6171.

[323] CJCE, 11. 2. 2001, Monte Arcosu, aff. C-403/98, Rec. I-103.

[324] CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

[325] CJCE, 14. 12. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039.

[326] CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

[327] CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

[328] CJCE, 14. 12. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039.

[329] CJCE, 10. 10. 1973, Variola, aff. 34/73, Rec. 990; CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

[330] CJCE, 17. 9. 2002, Antonio Munoz y Cia, aff. C-253/00, Rec. І-7289.

[331] Тази формула използва например големият френски специалист проф. Дени Симон – Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, Paris, 1998, p. 272.

[332] CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

[333] Напълно неприемлива за мен е тезата на проф. Филип Манен, че „условията за директен ефект зависят от вида на източника. …При регламентите директният ефект е автоматичен. …На общо основание регламентът е приложим пред национален съд във всички свои разпоредби…“ – Philippe MANIN, Les Communautés européennes, l’Union européenne, Pédone, 5e édition, 1999, р. 314. Такова разбиране обезсмисля преценката, която националният съдия в случай на спор може и трябва да прави на всяка съюзна норма с оглед нейното съдържание и „обективна годност да бъде приложена“, която е една от най-съществените последици от действието на принципа на директния ефект. Иначе какво би ни попречило да твърдим, че и всички норми на УД са норми с директен ефект (което, разбира се, е абсурдно), след като самите УД също са признати за актове, по предназначение годни пряко да засягат правната сфера на частните лица.

Подобно разбиране (като това на Манен) обезсмисля също и несъмнено важното разграничение между различните норми на един регламент от гледна точка на тяхното съдържание – абсурдно е да се твърди, че всички норми на един регламент са норми „автоматично” с директен ефект – дори чисто практически това просто няма как да бъде вярно… Неговото твърдение трябва да се разбира именно и само в смисъл, че директният ефект на нормите на съюзните регламенти се предполага винаги (за да не стигане до презумиране) – но преценката винаги се прави за всяка норма (дори разпоредба) по отделно и въз основа на цялата съвкупност от критерии за директен ефект.

[334] CJCE, 17. 10. 1995, Peter Laifer, aff. C-83/94, Rec. I-3231.

[335] CJCE, 10. 3. 1971, Tradax, aff. 25/70, Rec. 145.

[336] CJCE, 17. 12. 1970, Köster, aff. 25/70, Rec. 1161 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 146.

[337] Днес в чл. 17, § 1 на ДЕС (възпроизвел стария чл. 211 на ДЕО). СЕС възприема без колебания подобна практика – делата CJCE, 17. 12. 1970, Köster, aff. 25/70, Rec. 1161 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 146, CJCE, 17. 12. 1970, Scheer, aff. 30/70, Rec. 1197 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 21, и други.

[338] CJCE, 20. 10. 1981, Commission c/ Belgique, aff. 137/80, Rec. 2393.

[339] CJCE, 4. 5. 1988, Watgen, aff. 64/85, Rec. 2435.

[340] CJCE, 23. 2. 1988, Royaume-Uni c/ Conseil, aff. 68/86, Rec. 855.

[341] CJCE, 23. 2. 1988, Royaume-Uni c/Conseil, aff. 68/86, Rec. 855.

[342] CJCE, 7. 5. 1991, Nakajima, aff. C-69/89, Rec. I-2069.

[343] TPI, 27. 2. 1992, BASF et alia c/ Commissiion, aff. jointes T-79, T-84-86, T-91, T-92, T-94, T-96, T-98, T-102 et T-104/89, Rec. II-315.

[344] Заслужава да се отбележи, че за актовете на ЕЦБ в чл. 110, § 2 на ДЕО беше предвидена аналогична на чл. 288 разпоредба – изрично се посочваше, че когато е приет от ЕЦБ, „регламентът има общо действие и е обвързващ в своята цялост и директно приложим във всички държави-членки“, респ. за решенията, препоръките и становищата, които ЕЦБ може също да приема.