Лекции по право на ЕС (стр. 61 )

[169] Учредителните договори... цит. съч., с. 21.

[170] Така CJCE, 19. 6. 1973, Capolongo, aff. 77/72, Rec. 611; CJCE, 11. 12. 1973, Lorenz, aff. 120/73, Rec. 1471.

[171] Така CJCE, 22. 3. 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577.

[172] Така CJCE, 4. 4. 1968, Fink-Frucht, aff. 27/67, Rec. 341.

[173] Подробно виж Raymond COVAR, Note sur les critиres du droit communautaire non directement applicable, Mélanges Dehousse, Paris-Bruxelles, Nathan-Labor, 1979, E. II-227.

[174] По-общо това деление се отнася за всички съюзни правни норми – сред тях има норми, за които по принцип е прието, че нямат директен ефект: нормите-принципи, декларативните норми, институционните норми, нормите, чието приложение зависи от упражняването на съюзна компетентност (т. е. от вземането на допълнителни съюзни мерки), и обратно – норми, които оставят на държавите-членки възможност за преценка (каквито по идея са и нормите на директивите) и т. н. – Виж Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., p. 822.

[175] Например чл. 14-19 на ДЕС закрепват най-важните разпоредби относно институциите – това са разпоредби с огромна значимост за ЕС, с безспорна задължителност – но без да създават каквито и да било права, още по-малко задължения, на частните лица!

[176] Например една от най-важните и уникални съюзни разпоредби – чл. 4, § 3, ал. 2 и 3 на ДЕС: „Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.”

[177] Виж Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., p. 822.

[178] Постоянна практика: CJCE, 11.12.1973, Lorenz, aff. 120/73, Rec. 4073; CJCE, 22.3.1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577, и множество други.

[179] TPI, 18. 9. 1995, SIDE, aff. T-49/93, Rec. II-2501; CJCE, 11. 7. 1996, SFEI, aff. C-39/94, Rec. I-3547.

Няма съмнение, че материята на конкуренцията е предмет на най-съществен научен интерес, а юриспруденцията на люксембургския съд – най-коментирана и нерядко критикувана. Така не без основание са например критиките относно прокараното разграничение между чл. 86 (с директен ефект) и чл. 87 и 88 (без директен ефект) – виж напр. J. BIANCARELLI, Le contrôle de la CJCE en matière d’aides publiques, AJDA, 1993, № 6, р. 412 и др.

[180] CJCE, 24. 10. 1973, Schlüter, aff. 9/73, Rec. 1160.

[181] Изобилна практика: CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455; CJCE, 13. 5. 1986, Bilka, aff. 170/84, Rec. 1607, и ред други.

[182] Например цитираните разпоредби на чл. 4, § 3 на ДЕС, закрепващи задължението за лоялно сътрудничество – макар многократно да се позовава на тези разпоредби (стария чл. 10 на ДЕО) за извеждането на различни „произтичащи” задължения на ДЧ, СЕО/СЕС не им признава директен ефект (като недостатъчно определени)!

[183] CJCE, 24. 1. 1991, Alsthrom, aff. C-339/89, Rec. I-107.

[184] CJCE, 24. 10. 1973, Schlüter, aff. 9/73, Rec-1135.

[185] CJCE, 22. 5. 1985, Parlement, 13/83, Reс. 1513.

[186] CJCE, 19. 6. 1973, Capolongo, aff. 77/72, Rec. 611; виж също CJCE, 22. 3. 1977, Steinike, aff. 78/76, Rec. 595; CJCE, 22. 3. 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577.

[187] CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

[188] Да се намери по таблицата за номерацията преди и след ДЛ!

[189] CJCE, 14. 12. 1971, Hein, 43/71, Reс. 729.

[190] Също в CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

[191] CJCE, 24. 10. 1977, Schlüter, aff. 9/72, Rec. 1135.

[192] CJCE, 4. 4. 1987, Gimenez Zaera, aff. 126/86, Rec. 3697.

[193] CJCE, 23. 11. 1999, Portugal c/ Conseil, aff. C-149/96, Rec. І-8398, р. 86.

[194] CJCE, 7. 3. 1996, El Corte Ingles, aff. C-192/94, Rec. І-1281, р. 19-20.

[195] CJCE, 4. 7. 1994, Perlata, aff. C-379/92, Rec. І-3453, р. 57.

[196] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., р. 822.

[197] Известно усложнение възниква и от факта, че редица автори не разглеждат Договора от Маастрихт за Европейския съюз като „учредителен“ – разбиране, което може аргументирано да се обори...

[198] Чл. 23 до 181-а ДЕО.

[199] CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на български език 55 най-важни решения..., с. 13.

[200] CJCE, 17. 12. 1970, SACE, aff. 33/70, Rec. 1213; виж също CJCE, 26. 10. 1970, Eunomia, aff. 18/71, Rec. 811.

[201] CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на български език 55 най-важни решения..., с. 13.

[202] CJCE, 22. 3. 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577; виж също CJCE, 8. 11. 1979, Denkavit, aff. 251/78, Rec. 3369.

[203] CJCE, 29. 11. 1978, Pigs Marketting, aff. 83/78, Rec. 2347; виж също CJCE, 9. 6. 1992, Delhaize, aff. C-47/90, Rec. I-3704.

[204] CJCE, 8. 6. 1971, Deutsche Gramophon/Metro, aff. 78/70, Rec. 487.

[205] CJCE, 13. 2. 1976, Manghera, aff. 59/75, Rec. 91; виж също CJCE, 13. 3. 1979, Hansen, aff. 91/78, Rec. 935.

[206] CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

[207] CJCE, 14. 12. 1995, Sanz de Lera, aff. jointes C-163, С-165 et С-250/94, Rec. І-4821, р. 43.

[208] CJCE, 11. 12. 1973, Lorentz, aff. 120/73, Rec. 1471.

[209] CJCE, 11. 12. 1973, Lorentz, aff. 120/73, Rec. 1471.

[210] CJCE, 16, 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301.

[211] CJCE, 4. 4. 1968, Fink-Frucht, aff. 27/67, Rec. 341. Това важно решение установява, че едно задължение за действие по „премахването“ или „изменянето“ на дискриминационни мерки след изтичането на определения срок за постигането на дължимия резултат автоматично се трансформира в задължение за бездействие. Впрочем, с оглед премахването на определени национални разпоредби или практики, редица съюзни норми добиват по-късно нова опростена и ясна редакция на „забрани“, при което дължимото поведение вече не е действие, а „бездействие“ – виж напр. изменения чл. 12 на ДЕИО (по-късно чл. 25 на ДЕО, днес чл. 30 на ДФЕС) относно митата и ред други.

[212] CJCE, 21. 6. 1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631; CJCE, 3. 12. 1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1244.

[213] CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

[214] Така виж също CJCE, 27. 10. 1993, Pamela Mary Enderby, aff. C-127/92, Rec. I-5535, и CJCE, 9. 11. 1993, Birds Eye Walls, aff. С-132/92, Rec. І-5579.

[215] CJCE, 16. 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301.

[216] CJCE, 19. 12. 1968, Salgoil, aff. 13/68, Rec. 661.

[217] CJCE, 13. 3. 1979, Hansen/Hauptzollamt Flensburg, aff. 91/78, Rec. 935.

[218] CJCE, 3.12.1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1299; CJCE, 12.12.1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. 1405.

[219] CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

[220] CJCE, 6. 4. 1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97.

[221] CJCE, 12. 12. 1974, BRT, aff. 127/73, Rec. 19.

[222] За принципа на недискриминация виж подробно в Атанас Семов, - в Лекции по Право на ЕС, том 3…

[223] CJCE, 12. 12. 1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. 1405.

[224] CJCE, 13. 12. 1969, Walt Wilhelm, aff. 14/68, Rec. 1; CJCE, 20.10.1993, Phil Collins, aff. C-186/87, Rec. І-5154.

[225] CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337; виж също CJCE, 6.6.2000, Angonese, aff. C-218/98, Rec. I-4139.

[226] CJCE, 21.6.1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631; виж също CJCE, 28. 4. 1977, Thieffry, aff. 71/76, Rec. 765; CJCE, 28.6.1977, Hugh, aff. 11/77, Rec. 1199.

[227] CJCE, 12. 12. 1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. p. 1405; виж също CJCE, 28.4.1977, Thieffry, aff. 71/76, Rec. 765; виж също CJCE, 18. 1. 1979, Van Wesemael, aff. 110/78, Rec. 35.

[228] CJCE, 3.12.1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1244.

[229] Учредителните договори..., цит. съч., с. 37.

[230] CJCE, 30.1.1974, BRT c/ SABAM, aff. 127/73, Rec.-51.

[231] CJCE, 8.4.1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

[232] CJCE, 6.4.1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97; CJCE, 14. 12. 1974, BRT c/ SABAM, aff. 127/73, Rec. 1974; CJCE, 14. 12. 1980, Marty, aff. 31/79, Rec. 2491.

[233] Нормите, които уреждат задължения както за частните лица, така и за държавата, може да се разглеждат като норми с „пълен“ директен ефект, както и тези, които установяват задължения само за частните лица.

[234] Подобно виждане например у Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., р. 822.

[235] Обръщам внимание, че по този въпрос съм променил в последните 10 години виждането си за правилната терминология – и днес приемам, че за „пълен” директен ефект трябва да говорим именно когато една съюзна правна норма директно възлага задължения на частни лица (т. е. в най-голяма степен засяга тяхната правна сфера”). Отделен – и по-скоро структурен – е въпросът за съюзната норма, която едновременно възлага задължения не само на частни лица, но и на държавата – типичен (макар далеч не единствен) пример е разпоредбата на чл. 45 ДФЕС относно свободното движение на работниците – в този случай намирам за уместно да се говори за „комплексен” директен ефект! Това си виждане развивам по-подробно в …………. Принцпи………..