Лекции по право на ЕС (стр. 60 )

[124] Виж множество текстове в сборника: Атанас СЕМОВ (съст.), Европейският съюз и националните конституции, Институт по Европейско право и Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, С., 2005.

[125] Виж Jean-Claude GAUTRON, Commentaire des articles 133 et suivants – dans: Vlad CONSTANTINESCO et a. (dir.), Traité instituant la CEE : Commentaire article par article, Economica, Paris, 1992; Marianne DONY, Territoire communautaire – dans: Dictionnaire juridique des communautés européennes, PUF, Paris, 1994, p. 1070; Géröme DONY, Territoire communautaire – dans: Dictionnaire juridique des communautés européennes, PUF, Paris, 1994, p. 1070.

[126] CJCE, 12. 7. 1984, Klopp, aff. 107/83, Rec. 273; CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

[127] Първоначално някои въпроси са били доуредени в протоколи към Римските договори – като напр. протоколите относно „стоките, произхождащи и внасяни от някои страни и притежаващи специално третиране при вноса им в държава-членка“; „третирането, което следва да се прилага за стоките, попадащи в обхвата на Европейската общност за въглища и стомана, спрямо Алжир и отвъдморските департаменти на Френската република“; „прилагането на Договора за създаване на Европейска икономическа общност по отношение на неевропейските части на Кралство Нидерландия“ и т. н. – виж Заключителния акт към Договора от Рим, Учредителните договори…, цит. съч., с. 129-130.

[128] CJCE, 1. 10. 1978, Hansen, aff. 148/77, Rec. 1787. Въпросът има огромно практическо значение – по това дело напр. СЕО отсъжда, че ФРГ не може да налага спрямо стоките (алкохол) от тези департаменти по-високи данъци, отколкото тези, които налага на стоките, произведени във ФРГ (като различни части на единния Общ пазар).

[129] Виж подробно чл. 182-188 вкл. – Учредителните договори…, цит. съч., с. 86-87.

[130] JOCE, № L 314 от 30. 11 .2001 г.

[131] JOCE, № L 302 от 19. 10. 1992 г.

[132] JOCE, № L 145 от 13. 6. 1977 г.

[133] JOCE, № L 326 от 21. 11. 1986 г.

[134] JOCE, № L 197 от 27. 7. 1984 г.

[135] JOCE, № L 324 от 21. 12. 1990 г.

[136] Чл. 630, ал. 4 на ДФЕС урежда правото на „всяко физическо или юридическо лице“ да атакува незаконосъобразен съюзен правен акт, който го засяга, без да изисква гражданство на ДЧ или седалище в някоя ДЧ.

[137] Съгласно чл. 227 на ДФЕС.

[138] Съгласно чл. 228 на ДФЕС.

[139] CJCE, 14. 7. 1972, Imperial Chemical Industries et a., aff. 48/68, rec. 619; CJCE, 21. 2. 1973, Continental Can, aff. 6/72, rec. 215.

[140] ДЕИО например влезе в сила на 1 януари - но в този случай бе въпрос на съвпадение, макар и търсено… Всички следващи договори предвиждат конкретна дата – и ако тя не се постигне, определима дата (след последната ратификация).

[141] Виж повече в Атанас СЕМОВ (съст. и ред.), Новият европейски пакт от март 2012 г. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012.

[142] Подробно за принципа на непосредствена приложимост виж в: Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2007.

[143] JOCE, № L 79 от 22. 3. 2002, Décision 234/2004, 23.7.2002; JOCE, № L 192 от 20. 7. 2002, Décision 595/2004, 19. 7. 2002.

[144] „…Създавайки Общност с неограничен срок на съществуване,… прехвърлянето на права и задължения от вътрешната правна сфера на държавите-членки върху тази на Общността окончателно (необратимо) ограничава суверенните им права…“ – CJCE, 15. 7. 1964, Costa с/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 109 и 110.

[145] По отношение напр. на злоупотреба с монополно положение на чуждестранна фирма – CJCE, 21. 2. 1973, Continental Can, aff. 6/72, Rec. 215; по отношение на влизането на стоки на територията на ЕО – CJCE, 14. 7. 1972, Imperial Chemical Industries et a., aff. 48/69, Rec. 619. Разбира се, най-типично в това отношение е налагането на изключително строги санкции на „Майкрософт“ в Европа – TPI, 17.9.2007, Microsoft Corp. c/ Commission, aff. T-201/04, Rec. ІІ-3601.

[146] Подробно виж в сборника Атанас СЕМОВ (съст.), Взаимоотношенията между Съда на ЕС и националните съдилища…

Amis BARAV, La plénitude de compétence du juge national en sa qualité de juge communautaire – in: L’Europe et le droit, Mélanges Jean Boulouis, Dalloz, Paris, 1991, р. 1 и др.

[147] Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 268 et 270.

[148] CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 1, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 13 и с. 99.

[149] Освен от съзнанието за важност на установяването на разгледаните принципни констатации, СЕО е воден от още един мотив – декларирайки пряката ангажираност на частните лица от действието на Общностното право, СЕО на практика ги превръща в незаменим по своята ефикасност инструмент за гарантиране на съблюдаването на общностната законност от държавите-членки... Той категорично не приема, че предвидената в Договора процедура за търсене на отговорност от държавите-членки за неизпълнение на общностните им задължения е достатъчна, и заключава, че „наличието на тази процедура не може да лиши частните лица от възможността да се обърнат към националния съдия“ за същото. „Ограничаването само до процедурата по чл. 169 и 170 (на ДЕИО) на гаранциите срещу нарушаването от държавите-членки на чл. 12 ще премахне всяка пряка съдебна защита на субективните права на частните лица; позоваването на тези разпоредби рискува да бъде неефикасно, ако предвижда действие след изпълнението на едно национално решение, прието в нарушение на разпоредбите на Договора“, и обобщава, че „бдителността на частните лица за защита на своите права се превръща в ефикасен контрол, който допълва този, който чл. 169 и 170 възлагат на грижите на Комисията и държавите-членки“... – пак там.

[150] Напр. чл. 95 на ДЕО предвиждаше задължение държавите-членки да вземат мерки за премахване на данъчната дискриминация по отношение на вносни стоки – CJCE, 16. 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301, и в ред други случаи – виж напр. CJCE, 19. 12. 1968, Salgoil, aff. 13/68, Rec. 661; CJCE, 3. 4. 1968, Molkerei c/ Hauptzollamt, aff. 28/67, Rec. 226, и др. Днешната редакция на чл. 110, ал. 2 на ДФЕС вече закрепва забрана – т. е. задължение за бездействие.

[151] Проф. Ж. Булюи изразява резерви относно правилността на решението от 1963 г. – според него редакцията на чл. 12 на ДЕИО двойно показва, че не създава задължения, освен за държавите-членки. Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 260.

[152] „Les buts et le système du traité! – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 189 и други.

[153] 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 13, подчертаването мое – А. С.

[154] CJCE, 9. 3. 1978, Simmenthal, aff. 106/77, Rec. 629, на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 283.

[155] „Днес никой не оспорва възможността на международните договори директно да предоставят права или да възлагат задължения на частните лица и да не се ограничават само до правно въздействие спрямо класическите субекти на международното право, каквито са държавите“, отбелязват Исаак и Бланке – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 188.

[156] Така Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 8еme édition, Paris, 1997, р. 160 и други.

[157] Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 189. Те отбелязват, че „адресатът...не е критерият, който определя действието (персоналното – б. м., А. С.) на една общностна разпоредба“.

[158] Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 190.

[159] Тревър Хартли обаче отбелязва, че в резултат на богатата практика на СЕО днес може да се приеме, че директният ефект е по-скоро правило, отколкото изключение в Общностното право! – Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 195.

[160] Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 190.

[161] CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723.

[162] CJCE, 1976, Royer, C-48/75, Rec. 497, p. 28. и много други.

[163] Или за самите частни лица – в отношенията помежду им – когато нормата проявява пълен директен ефект, каквато например е нормата на чл. 45 ДФЕС относно свободното движение на работници!

[164] „С други думи „неограничима“ – John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, р. 21.

[165] CJCE, 3. 4. 1968, Molkerei c/ Hauptzollamt, aff. 28/67, Rec. 226.

[166] CJCE, 12. 12. 1990, P. Kaefer e. a. c/ France, aff. jointes C-100 et &101/89, Rec. 4647, p. 24.

[167] „Чл. 103. Необходимите за прилагането на принципите по чл. 101 и 102 регламенти и директиви се приемат от Съвета...“ – Учредителните договори..., цит. съч., с. 38.

[168] Така John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p. 21; Dominik LASOK, Law and Institutions of the european Union, Butterwords, London, 6th edition, 2001, p. 294 и други.