Лекции по право на ЕС (стр. 66 )

[450] Пак там. Тези разпоредби обаче не бяха възпроизведени в новата версия на протокола след ЛД.

[451] Очевидно това не е ставало без собственото участие и на практика съгласие на самите държави-членки. Проф. Ридо отбелязва, че „различието между директивите и регламентите беше ограничено от практиката – едно подхлъзване, което впрочем бе подкрепяно от тенденцията на държавите да натоварват (с конкретност – б. м. А. С.) директивите в стадия на подготовката, по съображения за правна сигурност и за да избегнат рисковете на (националните – б. м. А. С.) парламентарни процедури“! – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., р. 152.

[452] Т. 7 на Протокола изрично изискваше „характерът и обхватът на общностното действие да оставят колкото е възможно повече място за национална преценка“ и дори доколкото е възможно „да се следи за зачитането на установените национални практики и организацията и функционирането на правните системи на държавите-членки“ – Учредителните договори..., цит. съч., с. 193.

[453] Виж Philippe MANIN, L’invocabilité des directives: quelques interrogations, RTDE, 1990, р. 669.

[454] CJCE, 25. 2. 1999, Carbonari, aff. С-131/97, Rec. І-1103.

[455] Така C. W. A. TIMMERMANS, Directives: their effect within the national legal systems, CML Revue, 1979, p. 533 et a.

[456] André RIGAUX, Europe, avril 1999, comm. 137 – цит. по Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3е éd., Paris, 2001, р. 445.

[457] CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. I-3313, р. 20.

[458] CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891, р. 26.

[459] CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, aff. 80/86, Rec. I-4135.

[460] CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891, р. 26. Виж също Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 8еme édition, Paris, 1997, p. 162, виж също Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., p. 822 et a. Редица автори говорят за „индиректен ефект“ – виж напр. Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 211; Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T. M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 19 et a.

[461] CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891.

[462] CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, aff. 80/86, Rec. I-4135. В същия смисъл – CJCE, 16. 12. 1993, Wagner Miret, aff. C-334/92, Rec. I-6911, р. 20; CJCE, 30. 4. 1998, Bellone, aff. C-215/97, Rec. I-2191; CJCE, 22. 9. 1998, Coote, aff. C-185/97, Rec. I-5199, p. 18; CJCE, 27. 6. 2000, Oceano Grupo, aff. jointes C-240-244/98, Rec. I-4963, p. 30.

[463] CJCE, 18. 11. 2003, Budvar, aff. С-216/01, Rec. I-4135, р.169.

[464] На френски – invocabilité.

[465] CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/79, Rec. 1473.

[466] CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53, р. 25.

[467] CJCE, 1. 2. 1974, VNO, aff. 51/76, Rec. 113.

[468] CJCE, 24. 10. 1996, Kraaijveld, aff. 72/95, Rec. І-5403, и CJCE, 19. 9. 2000, Linster, aff. С-287/98, Rec. І-6917.

[469] CJCE, 19. 9. 2000, Linster, aff. С-287/98, Rec. І-6917.

[470] CJCE, 18. 12. 1997, Intеr-Environnement Wallonie, aff. С-129/96, Rec. І-7411.

[471] D. A. O. EDWARD, Direct effect: Myth, Messs or Mystery – in: J. M. PRINSEN et A. SCHRAUWEN (éd.), Direct Effect: Rethinking a Classic of EC Legal Doctrine, Groningen, 2002, p. 3 and others.

[472] CJCE, 30. 4. 1996, CIA Security International, aff. C-194/94, Rec. І-2201.

[473] CJCE, 30. 4. 1996, CIA Security International, aff. C-194/94, Rec. І-2201, р. 48 and 54.

[474] Така виж Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3è éd., Paris, 2001, p. 402.

[475] Именно текущият и неограничен във времето контрол на съдията е най-ефективната гаранция за добро транспониране – дори след изтичането на срока за транспониране и ако самата държава счита, че директивата е транспонирана пълно и коректно, а и ЕК не е възразила, остана неограничена възможността инцидентно всеки да поиска от съда да установи, че транспонирането е недобро – т. е. че дадена национална норма не е съобразена с предписанията на директивата, и да поиска от него да остави тази норма неприложена или да я приложи, като я тълкува така, както произтича от директивата.

[476] CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357.

[477] CJCE, 8. 10. 1996, Dillenkofer, aff. jointes C-178, 179 et 188-190/94, Rec. I-4867.

[478] Виж Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pedone, 5ème édition, 1999, р. 334.

[479] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 434.

[480] CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, Rec. 1805.

[481] CJCE, 16. 12. 1976, Rewe, aff. 33/76, Rec. 1989, р. 5, и CJCE, 16. 12. 1976, Comet, aff. 45/76, Rec. 2043, р. 13 et 16, подчертаването мое – А. С. В същия смисъл и CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357, р. 42 -43.

[482] CJCE, 10. 7. 1997, Palmisani, aff. C-261/95, Rec. I-4025, р. 27.

[483] Пост. практика: CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357; CJCE, 6. 12. 1994, Johnson, aff. C-410/92, Rec. I-5483, р. 26; CJCE, 14. 12. 1995, Peterbroeck, aff. C-312/95, Rec. I-4599; CJCE, 2. 12. 1997, Fantask, aff. C-188/95, Rec. I-6783.

[484] CJCE, 2. 12. 1997, Fantask, aff. C-188/95, Rec. I-6783; CJCE, 17. 11. 1998, Aprile, aff. C-228/96, Rec. I-7141; CJCE, 11. 7. 2001, Marks & Spencer, aff. C-62/00, Rec. І-6325 et a.

[485] CJCE, 9. 11. 1983, San Giorgio, aff. 199/82, Rec. 359; CJCE, 21. 9. 2000, Michailidis, aff. jointes 441&/82, Rec. І-7145.

[486] CJCE, 19. 5. 1998, Jensen, aff. С-132/95, Rec. І-2975.

[487] CJCE, 22. 4. 1997, Draehmpaehl, aff. 180/95, Rec. І-2195.

[488] CJCE, 9. 12. 2003, Commission c/ Italie, aff. С-129/00, Rec. І-2195.

[489] Изрично – в CJCE, 15. 9. 1998, Edis, aff. C-231/96, Rec. I-4951; така и CJCE, 17. 11. 1998, Aprile, aff. C-228/96, Rec. I-7141 et a.

[490] Преди промяната от ДЛ разпоредбата гласеше: „Решението е обвързващо в своята цялост за онези, до които е адресирано“ – и очевидно визираше само адресираните (индивидуални?) решения.

[491] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

[492] Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 332.

[493] На немски beschluss.

[494] Няма да навлизам в не толкова необходмия за това изследване спор кои актове са общи и кои – нормативни. Позволявам си да смятам, че повечето от неадресираните решения, приемани от институции на ЕС, са нормативни актове, но приемам, че това деление няма съществено практическо значение по отношение на съюзните актове, доколкото е натоварено с различно значение в различните национални правни системи... Очевидно е, че ако прилагаме точно българската доктрина, някои от неадресираните решения на съюзните органи могт да бъдат определени като „общи”, а други като – „нормативни”…

[495] На немски entscheidung.

[496] Напр. решението на Съвета по чл. 81 § 3, ал. 2 на ДФЕС относно определяне на аспектите на семейното право с трансгранично значение, които биха могли да бъдат предмет на актове, приемани съгласно обикновената законодателна процедура и др.

[497] Чл. 86, § 4. „Европейският съвет може, по същото време или впоследствие, да приеме решение за изменение на параграф 1 с цел да се разширят правомощията, предоставени на Европейската прокуратура по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение, и което да измени съответно параграф 2 относно извършителите и съучастниците в тежки престъпления, засягащи няколко държави-членки. Европейският съвет действа с единодушие, след одобрение от Европейския парламент и след консултация с Комисията.

[498] „Ако нарушението не бъде преустановено, Комисията отбелязва нарушаването на принципите в мотивирано решение. Комисията може да публикува своето решение и да овласти държавите-членки да предприемат мерките, необходими за прекратяването на това положение, чиито условия и подробности определя тя”.

[499] „Пет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за отмяна на настоящия член.”

[500] Разбира се, важно е да се има пред вид, че на подобно изменене подлежат само определен кръг разпоредби на УД, не всички – виж подробно по-горе в Част І, т. 3.

[501] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 436.

[502] „По същество заимства белезите на индивидуалните правни актове в националните правни системи“ – Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 332.

[503] CJCE, 14. 12. 1962, Confédération nationale des producteurs de fruits et légumes c/ Conseil, aff. jointes 16-17/62, Rec. 901 – на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 213.