Лекции по право на ЕС (стр. 51 )

ІІ. Правните принципи

1.  Обща постановка на въпроса за правните принципи

Няма съмнение – ролята на правните принципи в изграждането на правната конструкция на европейската интеграция е незаобиколима – от една страна, защото създаването на един „принципно“ нов правен ред е невъзможно, ако създателите му не се облягат на базовите начала на правото, а от друга – и най-вече!, – защото СЕС проявява през десетилетията впечатляваща склонност да „черпи вдъхновение“ от тези принципи, превръщайки ги в много важно „допълнително осветление“ (изразът мой – А. С.) на интеграционния правен ред в неговата цялост.

Поради това е повече от спорно разбирането, че „предназначението на общите правни принципи е предимно да се попълват празнотите в учредителните договори“[1004]. Обратното, СЕС е предпазлив при „запълването на празноти“ в Учредителните договори[1005]!

Струва ми се по-правилно разбирането, че СЕС намира повод да утвърди един или друг общ правен принцип като водещ за самите УД, в огромната част от случаите става дума не за „празноти“, а за „водещи начала“, за контекст, „светлина“, в рамките на които трябва да се чете и прилага нормата на УД[1006].

Проф. Росен Ташев определя, че правният принцип е „утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което изпълнява ролята на решаващ аргумент (идея) при вземането на юридическо решение относно формулировката и действието на правните норми“[1007].

Проф. Жаке ясно посочва: „Принципът трябва да е годен да влезе в интеграционния правен ред, т. е. той не може да противоречи на правната система, изградена от Учредителните договори“[1008].

Единственото изрично позоваване в УД на „основните правни принципи“ може да се открие в чл. 340, ал. 2 на ДФЕС (преди чл. 288, ал. 2 ДЕО): „В материята на извъндоговорната отговорност[1009] Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен…“[1010].

Юриспруденцията[1011] извежда най-общо четири вида принципи на правото:

основни правни принципи;

правни принципи, общи за ДЧ;

принципи на международното право

и принципи, произтичащи от природата на Общностите/ЕС.

Тук ще се спра на първите две категории, които считам за „външни“, принципите на международното право (също „външни”) и „вътрешните“ принципи разгледах по-горе.

Няма съмнение, че в тази материя терминологичният проблем е може би най-голям. Той създава много съществени затруднения и в превода на УД или на съдебната практика. Затруднението на български език идва най-вече от чувствителната разлика между „général“ (на английски език „general“) и „commun“ (на английски „common“), за които единственото съответствие на български език е „общ“. Поради особената важност обаче на разграничението между „общ“ в смисъл на „генерален“, „основен“, и „общ“ в смисъл на „принадлежащ на неколцина“, си позволявам да налагам термините „основен принцип“, съответстващо на „principe général“ („general principle“), и „общ принцип“, съответстващо на „princip commun“ („common principle“), без, разбира се, това да означава, че вторите са по-малко „основни“. Така по-надолу ще разгледам основните правни принципи („general principles“), присъщи на всеки правен ред, а след това правните принципи, общи за правните системи на ДЧ („common principles“).

2.  Видове външни правни принципи, признати от СЕО за приложими в съюзния правен ред

2.1.  Основни правни принципи („general principles“) са правните принципи, вътрешно присъщи за правните системи – националните и международната, т. е. естествено съставляващи всеки цивилизован правопорядък или съвременния правен ред. Те трудно могат да бъдат изброени (такива са напр. правната сигурност, правото на съдебна защита, състезателното начало на съдебния процес, забраната за ретроактивно действие на нормите и ред други).

СЕС приема основните правни принципи като насоки, рамки, в които се разполага правният ред на интеграцията[1012]. Той обаче не е чужд на възможността за позоваване на тези принципи пред съд – например срещу една ДЧ: принципа за доверие в законодателството[1013].

Като естествено присъщи на всяка правова общност (респ. на ЕО/ЕС като такава!) СЕС признава например следните принципи:

– право на защита,[1014]

– принцип на добрата воля,[1015]

– принцип на правната сигурност.[1016]

Някои автори разглеждат сред основните правни принципи и основните права на човека – гарантирани както от националното конституционно право, така и от Международното право. Разбира се, други автори пък разглеждат основните права като отделна категория правни принципи. Във всички случаи СЕС ясно установява, че основните права са неделима част от общите принципи на правото, зачитането на които той съблюдава[1017] (виж нататък). Днес въпросът за основните права е решен относително ясно, след като ДА добави в чл. 6 на ДЕС зачитането на ЕКПЧ, а ДЛ добави в същия чл. 6 на ДЕС и зачитането на ХОПЕС, при това като първичен източник[1018].

2.2.  Правни принципи, общи за правните системи на ДЧ („common principles“).

Обратно, това са принципи, на които СЕС често се позовава и към които дори ДЕО/ДФЕС препраща (чл. 288 на ДЕО, днес чл. 340 на ДФЕС, разгледан по-горе). Съюзният съд си запазва правото не само да избира измежду различните разрешения, предлагани от националните правни системи, но и да отхвърля някои общи принципи като несъвместими с интеграционните изисквания..., и във всички случаи да „адаптира“ принципите, които пренася, съобразно идеята за самостоятелност на интеграционния правопорядък[1019].

Според проф. Жаке „общите принципи не трябва да се смесват с основополагащите ценности на Съюза. Докато ценностите могат да се използват като елемент за тълкуването на Договорите, общите правни принципи са правни норми, които съставляват един от инструментите на контрола за законност“[1020]. Самият той обаче допринася за смесването: „В същото време, разбира се, много от ценностите намират проявление в общите принципи на правото“[1021]…

От една страна СЕС не държи един принцип да е уреден в позитивното право на всички ДЧ, за да го обяви за „общ“ и респ. приложим в Съюзното право. Проф. Жаке прави симптоматичен анализ: „СЕО не следва механично подход, при който да зачита само принципи, признати във всички ДЧ, което би било особено трудно в една все по-широка общност. Всъщност на основата на един съпоставителен анализ СЕО се стреми – макар и доста свободно – да установи тенденции, без при това да се чувства обвързан от някоя доминираща тенденция. Така той приема принципи, които не са закрепени изрично в повече от една ДЧ, като пропорционалността или доверието в правото. Но вярно е също и че в тези случаи нито една друга ДЧ не се противопоставя. СЕО признава дори правото да не свидетелстваш срещу себе си в рамките на правото на конкуренцията, въпреки че този принцип не е уреден изрично в нито една ДЧ.“[1022], [1023]

Проф. Ван Репенбуш е много точен: „Не става дума да се извлекат общи принципи като „най-малко общо кратно“ между различните национални системи, а да се очертаят принципите, които са най-съвместими с целта на Договора“[1024]!

От друга страна, за СЕО водещото не е изобилието на уредба в множество ДЧ, за да признае един принцип за „общ“ и действащ в интеграционното право. „Във всички случаи не е достатъчно един принцип да е общ за всички ДЧ, за да бъде приложен в интеграционното право. Необходимо е той да мине и „тест за съвместимост с рамката и структурата на целите на ЕО” (ЕС)[1025]. При това разбирането за целите, природата и същността на интеграционното построение СЕС изгражда изцяло и само на основата на неговите Учредителни договори…

Така принципите, „общи за държавите-членки“, се определят от СЕС според собствената му преценка… В своята практика той закрепва редица общи принципи – за полезния ефект, за разграничение между данъци и такси, за неоснователното обогатяване, за отмяна на административните актове, пораждащи субективни права; за равенство пред икономическите правила; за континюитет на правните структури; за йерархия на правните норми; за пораждане на ефект на писмено волеизявление от момента на получаването му; за конфиденциалност на кореспонденцията на адвокатите и техните клиенти; за зачитане на търговските тайни; за неоснователното обогатяване; за непреодолимата сила; за законната защита и за крайната необходимост и ред други[1026].

Доктрината[1027] очертава основно следните принципи:

– доверието в законодателството (правото) (confiance légitime)[1028];

– правната сигурност (виж и нататък);

– забраната на обратното действие на наказателноправните норми;

– забрана за обратно действие на административните актове;

– за оттеглянето на административните актове[1029];

– икономическо равенство и неоснователно обогатяване;

– защитата на служебната тайна;

– неоснователното обогатяване;

– континюитет на обществените услуги;

– зачитане на настъпилите правни последици;

– принципа на добрата воля;

– принципа на пропорционалност;

– patere legem quam ipse fecisti;

– паралелизъм на правните форми;

– зачитане на правото на защита;

– икономическа равнопоставеност и право на свободно упражняване на стопанска дейност;

– и някои „принципи с технически характер“ и др. [1030]

Ван Репенбуш обобщава, че „тези общи принципи действително струят от практиката на СЕО“[1031]…

Принципите нямат обособено място в йерархията на източниците на Правото на ЕС. Изхождайки от техния характер, би могло да се предположи, че те няма как да не се прилагат и по отношение на самите Учредителни договори, респ. цялото „първично“ право – обратното би означавало СЕС да приеме, че е възможно УД да противоречи например на основни правни принципи, иначе общи за всички ДЧ...

Всеки един от тези принципи обаче се счита за източник на ПЕС само ако и доколкото СЕС го приеме (прогласи) за такъв, а СЕС не само не е компетентен да преценява първичните източници, но и си е присвоил правото да преценява дали и доколко един или друг такъв принцип е източник на ПЕС именно в зависимост от това съвместим ли е с „Конституционната харта“ на ЕС, включваща на първо място УД (виж по-горе). Поради това може да се приеме, че и различните видове правни принципи като източници на ПЕС заемат място след Учредителните договори и преди всички останали източници („производни“ и други, разгледани по-горе).