Лекции по право на ЕС (стр. 70 )

[678] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., p. 183.

[679] CJCE, 19. 3. 1996, Commission c/ Conseil, aff. C-25/94, Rec. I-1469.

[680] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438-439.

[681] Пак там, с. 439.

[682] Учредителните договори…, цит. съч., с. 91.

[683] Учредителните договори…, цит. съч., с. 225.

[684] Учредителните договори…, цит. съч., с. 226.

[685] Пак там, с. 248.

[686] „ЕП, СМ и ЕК провеждат взаимно консултиране и организират по общо съгласие механизмите за сътрудничество помежду си. За тази цел… те могат да сключват междуинституционни споразумения, които могат да имат обвързващ характер (подчертаването мое, А. С.). Пример: междуинституционното споразумение от 01.01.01 г. за бюджетната дисциплина и подобряване на бюджетната процедура – JOCE, 15. 7. 1988, № L 185/33.

[687] Член 295: „Европейският парламент, Съветът и Комисията се консултират взаимно и организират по общо съгласие реда и условията за сътрудничество помежду си. За тази цел, при зачитане на Договорите, те могат да сключват междуинституционални споразумения, които могат да имат обвързващ характер.”

Използвам повода категорично да настоя, че на български език прилагателното, производно от „институция” е „институционен”, а не „институционален”, което е нелепо подражаване на английския текст… Поради това говорим за „институционно право на ЕС”, „институционна система на ЕС” и „междуинституционни споразумения” – въпреки некачествения български език, използван в официалния превод…

[688] Подробно за причините за неуспеха на Конституцията за Европа и нововъведенията на ДЛ виж в Атанас СЕМОВ, Плахите реформи на уморена Европа – в: Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ (съст.), Договорът от Лисабон. Консолидирани текстове и коментари, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012, стр. 111.

[689] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., p. 181.

[690] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 439.

[691] CJCE, 11. 5. 1983, Kloeckner-Werke AG c/ Commission, aff. 244/81, Rec. 1451.

[692] CJCE, 27. 9. 1988, Gréce c/ Consel, aff. 204/86, Rec. 5359.

[693] CJCE, 12. 5. 1998, Rouaume-Uni c/ Commission, aff. C-106/96, Rec. 2729.

[694] TPI, 19. 10. 1995, Carvel et Guardian Newspapers, aff. T-194/94, Rec. I-2765. По отношение на същия кодекс обаче по-различно е виждането на СЕО – CJCE, 30. 4. 1996, Pays-Bas c/ Conseil, aff. C-58/94, Rec. I-2169.

[695] Подробно виж в ГрЕС, Том 1

[696] Bull. CE 10/93, p. 1.6.2. et 2.2.1.

[697] Bull. CE 10/93, p. 1.6.5. et 2.2.3.

[698] JOCE, 22. 11. 1993, No C 315.

[699] JOCE, 8. 11. 1995, No C 293.

[700] Bull. CE 12/94, р. 172.

[701] JOCE, 22. 9. 1997, No C 286.

[702] JOCE, 17. 3. 1999, No C 73.

[703] JOCE, 31. 12. 2003, No C 321.

[704] JOCE, 31. 5. 1999, No C 136. Считайки се обвързани от това споразумение, участващите институции приемат след това регламенти (25 май 1999 г. – JOCE, 31. 5. 1999, No L 161) и изменения във вътрешните правилници на всяка от институциите.

[705] Той остава спорен и в доктрината: „Правната сила на тези решения е дискусионна“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 439.

[706] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., p. 170.

[707] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

[708] CJCE, 24. 10. 1973, Schlüter, aff. 9/73, Rec. 1135.

[709] Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, p. 330.

[710] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438. Самият той обаче бяга от обобщение: „Трудно ще приемем, че актове, наречени „поведенчески кодекс“, „modus vivendi“, „водещи начала“ или „декларации“, ще имат обвързващо правно действие“ – пак там, с. 439. И по-надолу: „…отговорът за правното действие на тези актове може да се даде само случай по случай“ – пак там. Апропо, заслужава да се отбележи, че този обзорен текст се намира под заглавие „институционни споразумения“ – след като очевидно визира не само актове, които са форма на съгласуване между различни институции, но и едностранни. Това е може би само един пример за понякога дори потискащата липса на единство и завършеност на доктрината – и още едно основание за необходимостта от самостоятелно изследване…

[711] CJCE, 24. 3. 1993, CIRFS, aff. C-313/90, Rec. І-1125 – по-специално за насоките, определени в писмо на ЕК относно държавните помощи в текстилния отрасъл.

[712] CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil, aff. 22/70, Rec. 263.

[713] CJCE, 4. 10. 1979, France c/ Royaume-Uni, aff. 141/78, Rec. 2923; CJCE, 25. 5. 1981, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 804/79, Rec. 1045.

[714] CJCE, 4. 2. 1975, Continentale France, aff. 169/73, Rec. 117.

[715] CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, aff. jointes 90-91/63, Rec. 1217.

[716] CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil (AETR), aff. 22/70, Rec. 263 – на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 71, както и CJCE, 5. 6. 1973, Commission c/ Conseil, aff. 81/72, Rec. 575.

[717] CJCE, 24. 3. 1993, Comité international de la rayonne et des fibres synthétiques c/ Commission, aff. C-313/90, Rec. I-1125.

[718] CJCE, 15. 10. 1996, Ijssel-Vilet c/ Commission, aff. C-313/94, Rec. I-5023.

[719] TPI, 12. 12. 1996, AIUFFASS c/ Commission, aff. T-380/94, Rec. II-2169.

[720] TPI, 17. 12. 1991, Hercules Chemical c/ Commission, aff. T-7/89, Rec. II-1711, аналогично CJCE, 3. 10. 2000, Industries de poudres sphériques c/ Conseil, aff. C-458/98, Rec. I-8147.

[721] CJCE, 10. 7. 1980, Procureur de la République c/ Giry et Guerlain, aff. jointes 253/78 et 1-3/79, Rec. 2372.

[722] CJCE, 19. 3. 1996, Commission c/ Conseil, aff. C-25/94, Rec. I-1469.

[723] TPI, 30. 4. 1998, Cityflyer Express, aff. T-16/96, Rec. II-757.

[724] CJCE, 9. 10. 1990, France c/ Commission, aff. 366/88, Rec. I-3571.

[725] CJCE, 13. 11. 1991, France c/ Commission, aff. C-303/90, Rec. I-5315.

[726] CJCE, 16. 6. 1993, France c/ Commission, aff. C-325/91, Rec. I-3283; CJCE, 20. 3. 1997, France c/ Commission, aff. C-57/95, Rec. I-1627.

[727] CJCE, 6. 4. 2000, Espagne c/ Commission, aff. C-443/97, Rec. I-2415.

[728] CJCE, 16. 6. 1993, France c/ Commission, aff. C-325/91, Rec. I-3283.

[729] CJCE, 20. 3. 1997, France c/ Commission, aff. C-58/95, Rec. I-1640.

[730] CJCE, 15. 9. 1994, KYDEP c/ Conseil et Commision, aff. C-146/91, Rec. I-4199.

[731] CJCE, 6. 4. 2000, Espagne c/ Commission, aff. C-443/97, Rec. I-2415.

[732] Подробно, вкл. факсимиле на процесуалните актове по делото, виж в: Атанас СЕМОВ (съст.), Козлодуйският въпрос, Българско ядрено дружество, Граждански комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй“, Институт по Европейско право, С. 2004, с. 103.

[733] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., p. 814.

[734] Използвам повода да изразя енергично възражение срещу наложения недъгав превод на български език: „външна политика и политика на сигурност”, който създава напълно неуместното предположени, че става дума за две политики (въпреки, че се използва с глагол в единствено число) – докато волята на съюзния законодател е именно да уреди една обща политика – повече от очевидно и от формулировката на другите езици и най-вече от ясната формула на чл. 42 на ДЕС! Дори в старите преводи на УД (разбира се, неофициални) се говореше за „Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС), което бе далеч по-правилно…

[735] Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 41.

[736] Чл. 35, § 1, 6 и 7 ДЕС.

[737] Чл. 35, § 2 ДЕС.

[738] CJCE, 16. 5. 2005, Maria Pupino, aff. C-105/03.

[739] CJCE, 16. 5. 2005, Maria Pupino, aff. C-105/03, р. 42.

[740] Чл. 42, § 2, с) ДЕС.

[741] Henri LABAYLE, Instruments et procédures de l’espace de liberté de sécurité et de justice :quelques réflexions critiques – in : Quelles réformes pour l’espace pénal européen ?, Editions de l’Université de Bruxelles, Bruxelles, 2003, p. 41 et s.

[742] Дори онези разпоредби на договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, които не уреждат изменение на трите Общностни договора, а уреждат въпроси на междуправителственото сътрудничество, понякога се разглеждат като „допълнително Общностно право“.

[743] JOCE, 16. 1. 2001, No L 12.

[744] CJCE, 25. 1. 1986, Hurd, aff. 44/84, Rec. 47.

[745] JOCE, 12. 7. 1960.

[746] Виж чл. 308 ДЕО, Учредителните договори..., цит. съч., с. 126.

[747] Разпоредбата предвижда по препоръка на Съвета ДЧ да приемат конвенции съгласно своите конституционни правила. След приемането є от поне половината от ДЧ една такава конвенция влиза в сила за съответните ДЧ. Изпълнителните актове по такава конвенция се приемат отново от Съвета – виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 149.